На този ден през 1572 г. е Вартоломеевата нощ: В Париж са избити около 10 хиляди протестанти
Вартоломеевата нощ, литография от Франсоа Дюбоа (1529 – 84). Авторът не е директен очевидец на протичащото се, само че е добре информиран.
Адмирал Колини е изобразен висящ през прозореца на най-близката постройка, а Катерина Медичи – на назад във времето, пред Лувъра наблюдава убийствата.
Клането през Вартоломеевата нощ е всеобщо изтребване на хугеноти във Франция, проведено в нощта на 24 август 1572 г., деня на св. Вартоломей.
То е най-известният миг от Религиозните войни във Франция (1562 – 1598), водени между хугенотското малцинство и превъзхождащите сили на краля, т.е. на католиците. За няколко дни в Париж и огромните градове на Франция са избити сред 5000 и 10 000 хугеноти, само че предстоящият резултат – тяхното унищожаване – не се реализира.
Първите войни. Договорът от Сен Жермен
Протестантството прониква във Франция през първата половина на ХVІ в.
Най-много са почитателите на калвинизма, които се назовават хугеноти.
Те стават доминиращ брой основно в южните и западните провинции – Дофине, Лангедок, Беарн, Гюйен, Поату, само че забележителен брой са също и в Бретан, Нормандия и в град Орлеан.
Хугенотите имат вяра, че бъдещето на Франция е като следващата протестантска страна и че това може да се реализира с известни старания, в това число военни.
Техни водачи стават висши аристократи като принц Луи І дьо Конде (от кралско потекло), кралят на Навара Антоан дьо Бурбон и адмиралът на страната Гаспар дьо Колини.
Те издигат претенции за религиозна приемливост и за правото да постановат хугенотските вярвания в персоналните си владения.
Срещу тях обаче стои мощна партия от крайни католици – лотарингският херцог Франсоа дьо Гиз, констабълът Ан дьо Монморанси и други, за които хугенотството е рискова болест и би трябвало да бъде унищожено.
През 1562 година напрежението внезапно нараства, откакто държавното управление разкрива хугенотски скрит план за отвличането на краля и изключително след клането във Васи.
Войните стартират като хугенотско въстание, само че доминират триумфите на католиците: при Дрьо (1562), Сен Дени (1567) и Жарнак (1569). Въпреки това кралските едикти постоянно са в тяхна изгода, тъй като дворът се стреми да заема балансираща позиция и да тушира напрежението. Така още Януарският едикт от 1562 година дава право на хугенотите да изповядват свободно религията си, едиктът от Амбоаз (1563) го удостоверява, но договорът от Сен Жермен през 1570 година прибавя нови отстъпки. Според този документ хугенотите получават четири замъци, наричани „ сигурни места “, които могат да станат основа на една бъдеща „ страна в страната “. Католиците са гневни на отстъпчивостта на краля (Шарл ІХ) и са подготвени на всичко, с цел да анулират клаузите на контракта.
Непосредствени аргументи
След контракта от Сен Жермен въздействието на адмирал Колини върху Шарл ІХ става несъразмерно огромно. Католическата партия се оказва ненапълно изолирана и търси реванш. През септември 1571 година кралят се обръща обществено към Колини с думите „ Татко мой “, което се приема като финален успех на хугенотската партия. Колини замисля необятна коалиция против католическа Испания. От името на краля той притегля бунтовните нидерландци за съдружници, а през април 1572 година съюзен контракт е подписан и с Англия на кралица Елизабет І. Макар че сред тримата съдружници не царува цялостно доверие, въпреки всичко обединението против Филип ІІ е налице
В същото време стартират договаряния за брак между Анри Наварски, наследник на Антоан дьо Бурбон, и Маргьорит Валоа, сестра на краля. Усещайки приближаващия завършек на династията Валоа, държавното управление желае да подсигури продължаването ѝ, защото Анри е най-прекият правоприемник на престола. С този акт партията на Политиците (тези, които упорстват за компромис и вътрешно умиротворяване) има вяра, че най-сетне ще се постави завършек на войните. Позицията на крайните хугеноти за брак на Анри Наварски с Елизабет І остава в малцинство и майката на Анри – Жана д`Албре отива в Париж да посочи детайлностите на идната женитба. Тя е отпразнувана на 18 август.
Нощта на 23 против 24 август 1572 година
На 22 август наемният палач Морвел, родственик на херцозите Гиз, стреля по адмирал Колини и го ранява в ръката. Пострадалият е настанен в дома си, а Шарл ІХ персонално идва да го види, отстъпва му личния си хирург, който е хугенот.Той се заклева, че нито е съпричастен към атентата, нито знае за него. И до през днешния ден не е ясно дали Морвел е работил самичък, дали е бил нает от Гиз или от испанците. Изглежда най-вероятно, че опитът за ликвидиране е част от проектите на католическата партия. Неговият крах довежда до последвалите трагични събития.
По това време заговорът на католиците към този момент е в ход. В науката се водят разногласия дали последвалото кръвопролитие е непринудено или авансово премислено. Вероятно заговорът има за цел убийството единствено на Колини, а по-късно излиза отвън надзор и взема застрашителни размери. Във всеки случай е ясно, че освен Анри дьо Гиз – наследник на Франсоа дьо Гиз, който умира през 1563 г. – ефективно присъединяване в подготовката взема и кралицата-майка Катерина Медичи. Заговорниците обработват и младия крал и изтръгват от него единодушие за насилствения акт. Те му показват обстоятелството, че Париж, който постоянно и бил бастион на католицизма, е цялостен с хугеноти. Уплашват го, потвърждавайки, че хугенотите несъмнено замислят прелом, който би трябвало да се осуети. На идващия ден Катерина Медичи привиква съвет на правителството – показателно е, че от седем присъстващи министри четирима са италианци, доведени от нея, а единствено един е французин – и там се разискват детайлностите.
Първият акт в нощта на Св. Вартоломей е точно убийството на Колини. Анри дьо Гиз събира огромна група съидейници и от Лувъра стига до дома му. Нападателите проникват вътре, избиват прислугата, намушкват събудилия се адмирал със сабя и още жив го изхвърлят през прозореца. Там в наличието на херцога тялото му е насечено на части, които са закачени на куки на разнообразни места в града или хвърлени в Сена. Така умира един популярен наследник на Франция.
Продължение на убийствата в Париж
„ Един хугенот в деня на св. Вартоломей “, худ. Джон Евърет Милейс
В това време камбаните на църквите бият, призовавайки всички католици да излязат от домовете си и да се включат в кървавото кръвопролитие. В един момент целият насъбран яд на парижани от възхода на хугенотската партия изригва. По улиците се разиграват трагични подиуми, траяли три дни. Известни са имената на някои от жертвите: Крюсе (златар), Кьорвер (книжар), Пезу (касапин), всички убити пред вратите на къщите си.Според една необятно тиражирана по-късно легенда кралят, ситуиран на балкона на двореца, обстрелва бягащите си жители. Истината е, че той в действителност поставя старания да спре насилието, само че не е елементарно да се овладее импулса на омразата. Атаката е по този начин изненадваща, че множеството хугеноти нямат никакъв късмет за избавление. Само една група в Латинския квартал, която е предизвестена в точния момент, съумява да се измъкне. В тази група е Максимилиен дьо Сюли, предстоящ пръв министър на страната. Що се отнася до Анри Наварски и братовчед му, младият херцог дьо Конде, те са взети в плен в самия Лувър и оцеляват като по знамение, с намесата на краля. Трябва обаче да одобряват католицизма – неизбежна жертва за спасението им.
Броят на убитите хугеноти не е прочут и мъчно може да се дефинира тъкмо. Най-скромните оценки стартират от 2000 нагоре, до момента в който най-смелите доближават до 12 000 и повече. Повечето създатели одобряват цифрата 3000.
Убийствата в провинцията
Шарл ІХ разпраща до своите провинциални шефове незабавна заповед да спрат разпространението на насилието в земите си и да поддържат клаузите на контракта от Сен Жермен, само че новините за събитията в Париж я изпреварват. От август до октомври в дванадесет града се случват сходни, по-малки кланета – в Бордо, Лион, Орлеан, Тулуза, Бурж, Руан, Анже, Троа и други. Както откриват историците, това са градове с католическо болшинство и със забележителен брой хугеноти. На доста места вместо кралската заповед се получава разпореждане от херцог дьо Гиз или от херцог д`Анжу, бъдещият Анри ІІІ, за приложимост на принуждение. В град Нант кметът съзнателно подценява тези нареждания и предотвратява убийствата, до момента в който се увери какво е мнението на Шарл.
Да се пресметна броят на убитите в провинцията е още по-трудно. Максималната призната цифра е 7000 души, само че доста авторитетни създатели като Мак Холт настояват, че са единствено 3000.
Съвременните историци са пресметнали, че единствено в Лион и Орлеан са убити повече от 1000 души, до момента в който в Руан, Бордо и Тулуза са сред 300 и 500. В по-малките градчета рядко надвишават 100.
Реакции в Европа
Медал на Григорий ХІІІ за крал Шарл ІХ поради избиването на протестантите
Отношението на множеството католици в и отвън Франция към събитията от август 1572 година е позитивно, защото имат вяра, че по този начин е предотвратен хугенотски прелом. Благосклонно е отношението и на папа Григорий ХІІІ, който заповядва да се отслужи благодарствена литургия. Хенри Уайт разказва насладата във Вечния град така:
„ Когато вестта за клането доближи до Рим, ликуването сред духовенството бе безгранично. Кардиналът на Лотарингия награди вестителя с хиляда крони; оръдието на Свети Анджело даде щастлив залп; а камбаните биеха от всеки църковен купол; огньове трансфораха нощта в ден. “
Опиянени от триумфа, причинителите на убийствата вземат решение да изпратят на папата главата на Колини, само че тя стига до Лион и не продължава по-нататък. Освен това той разпорежда на известния художник Джорджо Вазари да изрисува три стенописа в основната зала на ватиканския замък, отдадени на Вартоломеевата нощ. Според него това събитие се равнява по значимост на прочутата битка при Лепанто, състояла се година по-рано и двете победи биват отслужени дружно.
Другият значим човек на епохата – испанският крал Филип ІІ – също приема случилото се с облекчение. Твърди се, че точно по този мотив бил единственият случай, когато той се усмихнал. Неговият изтъкнат военачалник херцог Алба заявява, че в лицето на Колини Франция може и да е изгубила един популярен мъж, само че за Испания това значи завършек на огромна опасност. Що се отнася до кралица Елизабет, с която е подписан съюзен контракт, тя е шокирана и възмутена, само че приема уверенията, че това няма да промени съюзните връзки. Естествено, реакцията на протестантските принцове в Нидерландия, Германия и владетелите в Скандинавия е извънредно отрицателна. Настъпва тежка дипломатическа рецесия и риск Франция да изпадне в цялостна изолираност, предотвратен единствено от упоритите старания на Катерина Медичи и нейните посланици.
Последици и значение
Анри Наварски в битката при Иври (1590). С тази победа той се утвърждава на престола като Анри ІV, а три години по-късно е признат в Париж.
„ Вартоломеевата нощ е основен вододел във Френските религиозни войни, пише Холт. Тя освен бележи пречупването и упадъка (макар и не цялостното унищожение) на протестантското придвижване във Франция, само че и началото на нова форма френско протестантство: намерено враждебно на короната. “
Кралицата-майка към този момент не може да претендира, че е съдия в конфликта – тя става пленник на католиците и намерено минава на тяхна страна. Вижданията на хугенотите се трансформират. Оттогава те схващат, че няма опция Франция да стане напълно протестантска страна и насочват упоритостите си единствено до такава степен да се откри приемливост сред другите изповедания. Те виждат като свои съперници „ злите съветници “ на краля, а в този момент подобен е самият крал. Все повече известност добиват концепциите на Теодор дьо Безе и Филип дьо Морне за правото на всеки жител на обективен протест срещу владетеля, в случай че той е тиранин.
Хугенотите схващат, че са прекомерно слаби, с цел да се опълчват на кралската войска и в последвалата война единствено се отбраняват. Същевременно те стартират да построяват своя зона на въздействие в южна Франция, простряла се от Дофине до Ла Рошел с военни сили, съдилища, локален парламент. През 1575 година към тях с още веднъж заменена вяра се връщат Анри Наварски и Конде, поддържат ги и други врагове на Гиз, включително херцог д`Алансон, брат на краля. Партията на Политиците, за чийто престиж клането е злополука, последователно още веднъж набира мощ и концепциите ѝ звучат все по-логично.
Вартоломеевата нощ поставя завършек на интервала на омиротворяване и провокира още шест религиозни войни, приключили с паритет – Анри Наварски става френски крал, само че откакто за повторно приема католицизма.
Адмирал Колини е изобразен висящ през прозореца на най-близката постройка, а Катерина Медичи – на назад във времето, пред Лувъра наблюдава убийствата.
Клането през Вартоломеевата нощ е всеобщо изтребване на хугеноти във Франция, проведено в нощта на 24 август 1572 г., деня на св. Вартоломей.
То е най-известният миг от Религиозните войни във Франция (1562 – 1598), водени между хугенотското малцинство и превъзхождащите сили на краля, т.е. на католиците. За няколко дни в Париж и огромните градове на Франция са избити сред 5000 и 10 000 хугеноти, само че предстоящият резултат – тяхното унищожаване – не се реализира.
Първите войни. Договорът от Сен Жермен
Протестантството прониква във Франция през първата половина на ХVІ в.
Най-много са почитателите на калвинизма, които се назовават хугеноти.
Те стават доминиращ брой основно в южните и западните провинции – Дофине, Лангедок, Беарн, Гюйен, Поату, само че забележителен брой са също и в Бретан, Нормандия и в град Орлеан.
Хугенотите имат вяра, че бъдещето на Франция е като следващата протестантска страна и че това може да се реализира с известни старания, в това число военни.
Техни водачи стават висши аристократи като принц Луи І дьо Конде (от кралско потекло), кралят на Навара Антоан дьо Бурбон и адмиралът на страната Гаспар дьо Колини.
Те издигат претенции за религиозна приемливост и за правото да постановат хугенотските вярвания в персоналните си владения.
Срещу тях обаче стои мощна партия от крайни католици – лотарингският херцог Франсоа дьо Гиз, констабълът Ан дьо Монморанси и други, за които хугенотството е рискова болест и би трябвало да бъде унищожено.
През 1562 година напрежението внезапно нараства, откакто държавното управление разкрива хугенотски скрит план за отвличането на краля и изключително след клането във Васи.
Войните стартират като хугенотско въстание, само че доминират триумфите на католиците: при Дрьо (1562), Сен Дени (1567) и Жарнак (1569). Въпреки това кралските едикти постоянно са в тяхна изгода, тъй като дворът се стреми да заема балансираща позиция и да тушира напрежението. Така още Януарският едикт от 1562 година дава право на хугенотите да изповядват свободно религията си, едиктът от Амбоаз (1563) го удостоверява, но договорът от Сен Жермен през 1570 година прибавя нови отстъпки. Според този документ хугенотите получават четири замъци, наричани „ сигурни места “, които могат да станат основа на една бъдеща „ страна в страната “. Католиците са гневни на отстъпчивостта на краля (Шарл ІХ) и са подготвени на всичко, с цел да анулират клаузите на контракта.
Непосредствени аргументи
След контракта от Сен Жермен въздействието на адмирал Колини върху Шарл ІХ става несъразмерно огромно. Католическата партия се оказва ненапълно изолирана и търси реванш. През септември 1571 година кралят се обръща обществено към Колини с думите „ Татко мой “, което се приема като финален успех на хугенотската партия. Колини замисля необятна коалиция против католическа Испания. От името на краля той притегля бунтовните нидерландци за съдружници, а през април 1572 година съюзен контракт е подписан и с Англия на кралица Елизабет І. Макар че сред тримата съдружници не царува цялостно доверие, въпреки всичко обединението против Филип ІІ е налице
В същото време стартират договаряния за брак между Анри Наварски, наследник на Антоан дьо Бурбон, и Маргьорит Валоа, сестра на краля. Усещайки приближаващия завършек на династията Валоа, държавното управление желае да подсигури продължаването ѝ, защото Анри е най-прекият правоприемник на престола. С този акт партията на Политиците (тези, които упорстват за компромис и вътрешно умиротворяване) има вяра, че най-сетне ще се постави завършек на войните. Позицията на крайните хугеноти за брак на Анри Наварски с Елизабет І остава в малцинство и майката на Анри – Жана д`Албре отива в Париж да посочи детайлностите на идната женитба. Тя е отпразнувана на 18 август.
Нощта на 23 против 24 август 1572 година
На 22 август наемният палач Морвел, родственик на херцозите Гиз, стреля по адмирал Колини и го ранява в ръката. Пострадалият е настанен в дома си, а Шарл ІХ персонално идва да го види, отстъпва му личния си хирург, който е хугенот.Той се заклева, че нито е съпричастен към атентата, нито знае за него. И до през днешния ден не е ясно дали Морвел е работил самичък, дали е бил нает от Гиз или от испанците. Изглежда най-вероятно, че опитът за ликвидиране е част от проектите на католическата партия. Неговият крах довежда до последвалите трагични събития.
По това време заговорът на католиците към този момент е в ход. В науката се водят разногласия дали последвалото кръвопролитие е непринудено или авансово премислено. Вероятно заговорът има за цел убийството единствено на Колини, а по-късно излиза отвън надзор и взема застрашителни размери. Във всеки случай е ясно, че освен Анри дьо Гиз – наследник на Франсоа дьо Гиз, който умира през 1563 г. – ефективно присъединяване в подготовката взема и кралицата-майка Катерина Медичи. Заговорниците обработват и младия крал и изтръгват от него единодушие за насилствения акт. Те му показват обстоятелството, че Париж, който постоянно и бил бастион на католицизма, е цялостен с хугеноти. Уплашват го, потвърждавайки, че хугенотите несъмнено замислят прелом, който би трябвало да се осуети. На идващия ден Катерина Медичи привиква съвет на правителството – показателно е, че от седем присъстващи министри четирима са италианци, доведени от нея, а единствено един е французин – и там се разискват детайлностите.
Първият акт в нощта на Св. Вартоломей е точно убийството на Колини. Анри дьо Гиз събира огромна група съидейници и от Лувъра стига до дома му. Нападателите проникват вътре, избиват прислугата, намушкват събудилия се адмирал със сабя и още жив го изхвърлят през прозореца. Там в наличието на херцога тялото му е насечено на части, които са закачени на куки на разнообразни места в града или хвърлени в Сена. Така умира един популярен наследник на Франция.
Продължение на убийствата в Париж
„ Един хугенот в деня на св. Вартоломей “, худ. Джон Евърет Милейс
В това време камбаните на църквите бият, призовавайки всички католици да излязат от домовете си и да се включат в кървавото кръвопролитие. В един момент целият насъбран яд на парижани от възхода на хугенотската партия изригва. По улиците се разиграват трагични подиуми, траяли три дни. Известни са имената на някои от жертвите: Крюсе (златар), Кьорвер (книжар), Пезу (касапин), всички убити пред вратите на къщите си.Според една необятно тиражирана по-късно легенда кралят, ситуиран на балкона на двореца, обстрелва бягащите си жители. Истината е, че той в действителност поставя старания да спре насилието, само че не е елементарно да се овладее импулса на омразата. Атаката е по този начин изненадваща, че множеството хугеноти нямат никакъв късмет за избавление. Само една група в Латинския квартал, която е предизвестена в точния момент, съумява да се измъкне. В тази група е Максимилиен дьо Сюли, предстоящ пръв министър на страната. Що се отнася до Анри Наварски и братовчед му, младият херцог дьо Конде, те са взети в плен в самия Лувър и оцеляват като по знамение, с намесата на краля. Трябва обаче да одобряват католицизма – неизбежна жертва за спасението им.
Броят на убитите хугеноти не е прочут и мъчно може да се дефинира тъкмо. Най-скромните оценки стартират от 2000 нагоре, до момента в който най-смелите доближават до 12 000 и повече. Повечето създатели одобряват цифрата 3000.
Убийствата в провинцията
Шарл ІХ разпраща до своите провинциални шефове незабавна заповед да спрат разпространението на насилието в земите си и да поддържат клаузите на контракта от Сен Жермен, само че новините за събитията в Париж я изпреварват. От август до октомври в дванадесет града се случват сходни, по-малки кланета – в Бордо, Лион, Орлеан, Тулуза, Бурж, Руан, Анже, Троа и други. Както откриват историците, това са градове с католическо болшинство и със забележителен брой хугеноти. На доста места вместо кралската заповед се получава разпореждане от херцог дьо Гиз или от херцог д`Анжу, бъдещият Анри ІІІ, за приложимост на принуждение. В град Нант кметът съзнателно подценява тези нареждания и предотвратява убийствата, до момента в който се увери какво е мнението на Шарл.
Да се пресметна броят на убитите в провинцията е още по-трудно. Максималната призната цифра е 7000 души, само че доста авторитетни създатели като Мак Холт настояват, че са единствено 3000.
Съвременните историци са пресметнали, че единствено в Лион и Орлеан са убити повече от 1000 души, до момента в който в Руан, Бордо и Тулуза са сред 300 и 500. В по-малките градчета рядко надвишават 100.
Реакции в Европа
Медал на Григорий ХІІІ за крал Шарл ІХ поради избиването на протестантите
Отношението на множеството католици в и отвън Франция към събитията от август 1572 година е позитивно, защото имат вяра, че по този начин е предотвратен хугенотски прелом. Благосклонно е отношението и на папа Григорий ХІІІ, който заповядва да се отслужи благодарствена литургия. Хенри Уайт разказва насладата във Вечния град така:
„ Когато вестта за клането доближи до Рим, ликуването сред духовенството бе безгранично. Кардиналът на Лотарингия награди вестителя с хиляда крони; оръдието на Свети Анджело даде щастлив залп; а камбаните биеха от всеки църковен купол; огньове трансфораха нощта в ден. “
Опиянени от триумфа, причинителите на убийствата вземат решение да изпратят на папата главата на Колини, само че тя стига до Лион и не продължава по-нататък. Освен това той разпорежда на известния художник Джорджо Вазари да изрисува три стенописа в основната зала на ватиканския замък, отдадени на Вартоломеевата нощ. Според него това събитие се равнява по значимост на прочутата битка при Лепанто, състояла се година по-рано и двете победи биват отслужени дружно.
Другият значим човек на епохата – испанският крал Филип ІІ – също приема случилото се с облекчение. Твърди се, че точно по този мотив бил единственият случай, когато той се усмихнал. Неговият изтъкнат военачалник херцог Алба заявява, че в лицето на Колини Франция може и да е изгубила един популярен мъж, само че за Испания това значи завършек на огромна опасност. Що се отнася до кралица Елизабет, с която е подписан съюзен контракт, тя е шокирана и възмутена, само че приема уверенията, че това няма да промени съюзните връзки. Естествено, реакцията на протестантските принцове в Нидерландия, Германия и владетелите в Скандинавия е извънредно отрицателна. Настъпва тежка дипломатическа рецесия и риск Франция да изпадне в цялостна изолираност, предотвратен единствено от упоритите старания на Катерина Медичи и нейните посланици.
Последици и значение
Анри Наварски в битката при Иври (1590). С тази победа той се утвърждава на престола като Анри ІV, а три години по-късно е признат в Париж.
„ Вартоломеевата нощ е основен вододел във Френските религиозни войни, пише Холт. Тя освен бележи пречупването и упадъка (макар и не цялостното унищожение) на протестантското придвижване във Франция, само че и началото на нова форма френско протестантство: намерено враждебно на короната. “
Кралицата-майка към този момент не може да претендира, че е съдия в конфликта – тя става пленник на католиците и намерено минава на тяхна страна. Вижданията на хугенотите се трансформират. Оттогава те схващат, че няма опция Франция да стане напълно протестантска страна и насочват упоритостите си единствено до такава степен да се откри приемливост сред другите изповедания. Те виждат като свои съперници „ злите съветници “ на краля, а в този момент подобен е самият крал. Все повече известност добиват концепциите на Теодор дьо Безе и Филип дьо Морне за правото на всеки жител на обективен протест срещу владетеля, в случай че той е тиранин.
Хугенотите схващат, че са прекомерно слаби, с цел да се опълчват на кралската войска и в последвалата война единствено се отбраняват. Същевременно те стартират да построяват своя зона на въздействие в южна Франция, простряла се от Дофине до Ла Рошел с военни сили, съдилища, локален парламент. През 1575 година към тях с още веднъж заменена вяра се връщат Анри Наварски и Конде, поддържат ги и други врагове на Гиз, включително херцог д`Алансон, брат на краля. Партията на Политиците, за чийто престиж клането е злополука, последователно още веднъж набира мощ и концепциите ѝ звучат все по-логично.
Вартоломеевата нощ поставя завършек на интервала на омиротворяване и провокира още шест религиозни войни, приключили с паритет – Анри Наварски става френски крал, само че откакто за повторно приема католицизма.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ